КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ

  Евдокия Августа Филипина Клементина Мария, Княгиня Българска, Херцогиня Саксонска и Принцеса Сакс-Кобург и Гота,    е родена на 17.01.1898 г. в София.

  Трето дете на Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза. Кръстена е по римокатолически обряд.

  След абдикацията на Цар Фердинанд на 3 октомври 1918 г. тя и сестра ѝ княгиня Надежда го следват в родовото имение в       Кобург, Германия.

 Благодарение на Александър Стамболийски, който отчита, че младият цар Борис остава твърде самотен в София, двете княгини    се връщат в България през 1922 г. Евдокия става най-близък довереник и съветник на Цар Борис III и стопанка на Двореца. След    венчавката на Цар Борис ІІІ със Савойската Принцеса Джованна, Княгиня Евдокия се оттегля от официалния живот.

От ранна възраст Княгиня Евдокия развива любовта си към изящните изкуства и в частност към рисуването. Духовно богата личност, даровита художничка и меценатка, тя оставя богати колекции от акварели, понастоящем собственост на Националната художествена галерия и различни музеи. Неин учител е бил Дечко Узунов.

Приема патронажа на редица благотворителни институти и социални домове като Дом „Евдокия и Надежда”, основан още през 1901 г. Покровител на Всеобщата художествена изложба.

Нейни идейни проекти стават основа за новите бойни знамена на дивизиите и полковете на българската войска. В тях тя успява да вплете богатата родова и национална символика, с което те остават неповторим символ на българската бойна слава. Връчени са на войсковите части от Цар Борис ІІІ на 6 май 1937 г.

През 1939 г. си построява дом в местността „Изгрева”, известна като квартала на дъновистите. Въпреки че има познанства със средите на това религиозно течение, Княгинята никога не е принадлежала на него. Остава ревностна католичка.

Нейни роднини, съвременици и изследователи я описват, както всички деца на Цар Фердинанд, като всестранно развита личност с богата култура, остър аналитичен ум, отворен за политически, религиозни и  социални проблеми. Нерядко Цар Борис споделя с нея свои планове. През годините на Втората световна война Княгинята не крие неприязънта си към национал-социалистическата идеология.

Княгиня Евдокия има принос за спасяване от депортиране на българските евреи.

Арестувана е два дни след 09.09.1944 г. Поставена е в пълна изолация и месеци е била подложена на мъчителни разпити и унижения, които подкопават здравето й, с цел да се „докаже” нейна вина като съветник на покойния Цар Борис ІІІ. След неколкомесечен арест е освободена, но поставена под домашен арест.

През 1946 г. прави изключително щедри и ценни дарения от народни носии, шевици, сребърна и позлатена корона на царица Елеонора, български накити  и др. на Етнографския музей, преди да напусне страната заедно с други оцелели членове на царското семейство.

След референдума от 15.09.1946 г., напуска България заедно със снаха си Царица Йоанна и децата й Симеон II и Мария Луиза. При спирането на парахода „Аксу” в Порт Саид се прекачва на параход за Европа. Установява се в Кобург при баща си – Цар Фердинанд. След неговата кончина заминава при семейството на сестра си Надежда, Херцогиня Вюртембергска, която почива през 1958 г. Тогава Княгиня Евдокия отива да живее в Католическото старопиталище във Фридрихсхафен на Боденското езеро. Неколкократно посещава снаха си Царица Йоанна в дома й в Ещорил, както и племениците си Н.В. Симеон II в Мадрид и Княгиня Мария Луиза в Канада и в САЩ.

 Княгинята живее изключително скромно, в почти монашески условия. Непрестанно тъгува за България. Споделя пред   посещаващите я, че дори въздухът на Родината й е различен от този. На прозореца й винаги расте благоуханен български   здравец. Дълбоко религиозна, тя никога не се разделя със своя молитвеник, на страниците на който записва свои молитви от   времето на арестуването й. Оставя го на племеницата си с текст: „На Мария Луиза, която единствена говори с Бога на     български!”.

 Умира на преклонна възраст на 04.10.1985 г. в санаториум край Боденското езеро. Погребана е в гробницата на Вюртембергските   херцози в замъка „Алцхаузен”.

 В паметта на хората, Княгиня Евдокия ще остане като състрадателен, топъл, ерудиран, високообразован и жадуваш за детски   смях човек. В подкрепа на това ще припомним, че построената от нея преди войната сграда, в която се помещава научния   институт по педиатрия е била замислена, като образцова детска ясла.

 

 

Тържество по повод рождението - 17.01.2018 г.